NOTE: До
преди две седмици от време на време бях шофьор на една позната, на която и се
налагаше да пътува често от Исперих до Разград. Днес като благодарност получих
подарък - интересна торта във формата на футболна топка на ПФК
"Лудогорец" на сладкарници "Неделя", която с удоволствие и
радост споделих с колегите ми в РС - Исперих! Много ме трогна поставената на
тортата табелка - "Шампион по професионално, колегиално и приятелско
отношение".
Благодаря на Любка за милите думи от сърце!:)
Ето да видите тортата на снимка, трябва да ви кажа, приятели,
NOTE:Днес с Вилия пак си създадохме
настроение по водолейски… В един китайски магазин намерихме буквички и си
дизайнизирахме две гривни. На тази, която ми подари Вили пише – Eli
The One, а на тази която
аз и подарих пише – Vili The Luck! Много
се смяхме и с блеснали очи прескочихме до лафката, за да си взема печалбата от
три лева, която ми се падна от билетчето с пирамидките, което си купих за
днешния празничен ден. Питаха ме дали не искам втори билет, но аз категорично
заявих, че искам „голямата“ печалба. ;) Късмет си е, аз не съм била никога алчна.. Супер се
чувствам. Вероятно е от синята ми рокля и спокойно приключилите сутринта дела,
както и от получените цветя. Сега и операцията на баба ако е минала успешно, ще
бъда много доволна. Шестото ми чувство ми казва, че всичко ще е наред… Днес си
мисля за изминатия път. Много неща ме умориха. Много моменти ми изцедиха силите
до последно. Любовта остана, но ще я държа под ключ. Сега се нося спокойна по
водите, насаме с чувствата и мислите си. Е, не съм много насаме, но някак съм
затворила активните пътища към мен. Оставих само пасивните. В дълбокото ми има
страх, нали е март, но ще го преборя самичка. Нали съм си Единствена,
механизмите (ми) за защита сами ще се задвижат! Само
горе главата и напред. Отстъпление от плановете няма да има, колкото и да е
трудно, колкото и невъзможно да изглежда… Но днес е празник и смятам да
празнувам…, че следващите дни ме очаква интензивно офанзивно писане и време за
блога вероятно няма да имам! А и днес разбрах, че „Мастиления лабиринт“ има
продължение. Трябва да си го намеря своевременно и след като приключа с
нюансите, да подхващам пак историята за Ариман, Вера (която не е загинала във водопада на Дяволското гърло) и Меандритите… Във всяка
измислица има и голяма доза истина. Времето ще покаже, какво от написаното от
Людмила Филипова е сбъдната легенда!...
