Спасение…
„Живот ли? Ха-ха! Я млъкни!
Дебеловрати идеали!“
toti55
Въртя се в омагьосан кръг,
светът за мен е единица
и зная ясно – той врагът,
от мен остава все частица.
Отказах се, но в мен гори,
душата ми потъва бледа,
изтляват моите следи,
във лоното на куп полета.
Дилемата снове с очи
и кладата ми се разгаря,
рефрен от песен пак звучи
врата бездумна се затваря.
Дали е прах или листа,
туй няма никакво значение,
изтича моята съдба
през пръстите ми – вдъхновение.
Животът ми е просто влак,
летящ във чужди коловози,
аз твърдe
дълго чаках знак
от вятърните еднорози.
Но ме застигна лепкав мрак,
Луната се удави клета,
и бъдещето доразбрах,
със вярата на заем взета.
Сега свободен си летя,
със космоса съм в единение
и знам ще мога да простя
на себе си като спасение.
15.05.2019г.
Елица
*****
