Аз все така съм меч от
светлина…
мълчим за кой ли път
и тихичко потрепва мрака
базкрайни мисли вятърът зовът
една надежда в утрото ни чака
разпръсвам се на капчици в дъжда
а ти се сливаш със тревите боси
в душата ти замислена кръжа
а в мен се удрят твоите въпроси
отдавна свикнах с твоето далеч
самички сме във земната окръжност
но бие в нас вълшебния стремеж
да преоткрием звездната си същност
обичала съм някога в преди
но днес е спомен общата жарава
и само бели огнени следи
припомнят че без теб съм оцеляла
не те виня отдавна ти простих
свободен си да бъдеш с нея
но нишката ни обща съхраних
за бъдещето вятърна копнея
аз все така съм меч от светлина
пазител-войн на влюбени вселени
а ти оставаш моята съдба
разказана в магически поеми
21.09.2016г.
Елица
