За крилете ми...

За крилете ми….

липсват ми реалните крила

нощем ги сънувам и копнея

само с тях аз мога да летя

сред звездите звездна да се рея

в мислите си тихо ги шептя

викам ги без глас във дните

пазя ги във моята душа

огънят ми с тях пропит е

ще се върнат вятърно при мен

ще разгърнат новата ми същност

старият ми образ окрилен

пак ще пръска добротворна мъдрост:)

16.06.2016г.

Елица

Простори...

снимка

„Няма невъзможни неща” във ФБ

***

Привлича ме простора и небето

Искам да летя сред синева

Бие развълнувано сърцето

В пролетна искряща тишина.

Вярата ми свети животворно

Птиците я галят със крила

Ятото им дивно многобройно

Сбъдва мойта бяла свобода.

:)

03.04.2016г.

Елица

Спокойствие и простори...

 

Снимка

Heart Touching images

 

NOTE: Ще прескоча до друго измерение. И ще помълча. Земята започна нещо да се върти прекалено бързо. И не мога да сляза. В такива моменти объркването ми взема превес и се задвижва механизма за затваряне. Скоро не съм си броила крачките в реалността. Време ми е да го направя. А ти (който четеш тук)… Просто ме пази в сърцето си. Мъничко и достатъчно. Аз ще се върна… когато махалото ми се успокои. На 25-ti със сигурност, защото хронологиите трябва да се спазват. Обичам зелено. Обичам трева. Обичам мириса и. Обичам и боса по тревата. Тези дни четох стари постове, в стария ми шпионски блог. Хубаво беше в Мелник. И на Рупите. Дано тази година вълшебството се сбъдне и пак походя боса по тревата до вълшебния извор и под кръста.  Спомних си защо си отидох от блог.бг и защо няма да се върна. Човек трябва да се развива и да върви напред. Връщам се само, за да оставя по някой знак. За после.. Когато ни потрябва.. Когато ще имаме нужда от отговори и ориентация. По следите си посипвам прах и музика. Тази ненавременна пролет през февруари ми действа зле. Сковава ме, стопява ме, върти главата ми в параболи, които не могат да уцелят нормалния ритъм. Затова и ключа е в ръката ми…Щрак. За сега толкова. Може пък вятъра да ми измисли подобаващо лечение… Нали съм неговата рекичка…Ще си остана с надеждата… До скоро на всички приятели, които се отбиват насам и летят с мен на крилете на музиката, поезията и фотографията… Поне 10 дни ще поспазвам обета за мълчание… ;)

15.02.2016г.

Ели

Отлитане....

 

Отлитане…

във приказната горска синева

една мечта се пръсна на парчета

от нея се посипаха листа

вода избликна в тъмните дерета…

в небето птица нейде отлетя

подирила простор в смълчана вечност

и само стъпки в есенна трева

след нея разпиляха късче нежност…

запяха тихо вятър и звезди

надежда огнена в мъгливото родиха

започнали там някога в преди

те бъдещето с обич сътвориха…

01.11.2013г.

@Eli

---

 

 ***