Август…
на мама
През август мигат цветни светофари,
в денят на мама тихичко вали,
а мидите в ръцете ми прибрани,
напомнят за морета и луни.
Небето се разстила като песен,
изпраща лятото с усмивка на уста,
сънува разлюляно златна есен,
по светлите пътеки на ума.
Търкалят птици своите доспехи,
по жиците проблясва светлина,
обличат ветровете нови дрехи,
магически се втурват през света.
У мен покълват вяра и утеха,
заспивам сгушена във любовта,
усетила цената на успеха,
разпервам свойте огнени крила.
Във спомени потапям сетивата,
по някакви забравени лъчи,
обгърната докрай от синевата,
душата ми се сплита и мълчи.
Снагата И във сънища откривам,
прошепваме си тайни и мечти
и камъче във шепите си скривам -
безмълвие от нейните следи.
Прелиствам с нежност бяла календара,
копнежите изпращам със очи,
а после във далечното поспряла,
се сливам със вълшебните звезди.
30.08.2018г.
Елица
*****
