Цял и вечен...

 

 

 

 

Цял и вечен...

 

Дали ме чуваш там, отвъд земята,

шепти високо звездният ми глас

и знам, че ще запалим светлината

след много време, хей така от раз.

Китари пак ще има и ще пеем,

за Ели Кю и общите лъчи,

пред пътищата нови ще немеем,

изпълнили със вяра ред очи.

Ще бъде синьо, ясно и свободно

в щастливите ни огнени сърца,

ще ни завидят някак благородно

търкулнати в простора две слънца.

А любовта ще бъде все посока

към Извора забулен във мъгли,

отпил от истината светлоока

отново цял и вечен ще си ти.

 

04.08.3023г.

Елица Бояджиева

 

На Дидо Дончев*

 

Нетленна синева...

Нетленна синева...

Когато се стопиш без глас оставам,

потъвам във безкрайното небе,

сред ветрове самичка оцелявам,

изгубено е моето сърце.

Тогава ставам капка нежност,

загинала във източно поле,

очаквам те с душата си за вечност,

в молитва сплела двете си ръце.

И ти се връщаш с босите си стъпки,

разрошен по момчешки светъл стон,

палтото ти със слънчевите кръпки,

отново ми намигва във синхрон.

Прегръщаш мойта ангелска природа,

посипваш ме със пепел от звезда,

и ставам аз вълшебно нова -

Пазителка на общата съдба.

Следите ни се сливат мълчаливо,

в забравени пътеки пак шептят,

в история завършваща щастливо,

зениците ни атомни блестят.

Послепис

Потъваш в мен, а аз изгрявам в тебе,

превръщаме се в ярка светлина,

стопирали забързаното време,

изчезваме в нетленна синева.

08.09.2017г.

Елица

*****

Избор...

Избор…

Дали е избор атомен смъртта

или е генерирана Голгота,

не мога все така аз да реша,

докато скитам в мисли за кивота.

Разбираме ли ний дуалността,

в небето ли намираме утеха,

аз зная че е друга вечността,

във миналото с грешки я отнеха

но в днешните преломни времена,

посоката отново ще открием,

крилете ще разперим в тишина,

в доброто като слънце ще попием.

Човекът е създаден за живот,

безкраен като звездната Вселена,

частица от космически народ,

във приказка докрай осъществена.

Финална права вече ни зове,

пречистени са древните устои,

компасът сочи източно море,

във края на поредица завои.

Отново пак ще блика светлина

в летящата магическа реалност,

а пътен знак ще бъде любовта,

на слетите души в сакралност.

21.07.2017г.

Елица

---

NOTE: Имам една любима песен на Linki Park - Leave Out All The Rest! Често си я слушам, защото е за вечните неща и пътуването на душата в безвремие! Жалко за кончината на вокала им! Така и не мога да разбера хората, които правят избор да свършат с живота си! Живота е висшо благо, дава се от Бог за да натрупаме кармичен опит и да развием енергийната си субстанция до нива способни да вибрират в идеален синхрон с високите измерения! И само Бог решава кога сме готови да преминем в невидимия свят и да се подготвим за следващо въплъщение...

И тъй.... Бог да прости Честър Бенингтън!                        
А ние да послушаме Leave Out All The Rest в негова памет...

Ели

И хвърлила монетата през рамо…

И хвърлила монетата през рамо…

                                  на мама

една сълза отронена в душата

за кой ли път напомни пак за теб

а после се разпръсна във тревата

разрошена от есенния ден

припомних си усмивката ти нежна

безкрайната ти звездна топлина

походката ти вятърно безбрежна

и погледа облян във светлина

прегърната от огненото слънце

по пътя пак закрачих в тишина

но вътре в мен покълна като зрънце

изпратена от тебе синева

обичам те макар да си далече

невидима смълчана и сама

една надежда времето облече

на моята раздиплена снага

аз знам че ще се върнеш невредима

и пак високо ние ще летим

със силата си двойно неделима

света за вечност ние ще спасим

на глас изричам името ти, мамо,

заключвам го във моето сърце

и хвърлила монетата през рамо

изписвам Вяра в тихото небе

04.10.2016г.

Елица