Между добра и зла...

Между добра и зла...

(Неделимо цяло)

„И чак тогава - с Бог в безкрая -
/дано го, Боже, разбера!.../ -
дали съм лоша ще узная,
или все пак съм и добра...”

Ваня Акъллиева

В доброто скривам светлината

от пеещите ми нозе,

а после слята с тишината,

пристъпвам в синьото небе.

И там пред Бог споделям тайни,

които нося в тежък кръст,

а той по пътища незнайни,

разпръсква ги в околовръст.

На колене го моля с нежност,

той над делата ми да бди,

накрая в ритъм със човечност,

да сбъдва моите мечти.

Онази другата половина,

по-лошата на вкус и цвят,

с доброто да е все в комбина

във този пъстър звезден свят.

И някой ден щом час настъпи,

оттука аз да си вървя,

Създателят да ми отсъди -

„Не беше зла, тя бе Добра”.

31.10.2018г.

Елица

*****

НадРеалност...

НадРеалност...

Притихва уморен безкрая,

прибирам го във моите очи

и всички тайни знам, че ще узная

докато твоето сърце мълчи.

Проблясват кораби, отминали епохи,

красиви и далечни брегове,

забравените стъпки някак мои,

изпити от щастливи ветрове.

И ти си там – една частица нежност

във моята изстрадала душа,

стоиш във стая със табела „Вечност”

претегляйки във мислите мига.

Оставам обич в твоята сакралност,

преливаш сила в мойте рамене,

а после в отредена надреалност

със теб преплитам своите ръце.

31.10.2018г.

Елица

Супер е да си в отпуска!:)

*****