Крясъци...

 

Крясъци...

 

Крещя ти отдалеч. Дали ме чуваш?

Дали усещаш мойта светлина?

Дали немирен още ме сънуваш

в стаена помежду ни тишина?

Усещам се безкрайно уморена

от викане по твоята душа,

но някакси със теб осъществена

аз крача днес по-силна през света.

Завързана на възел е тъгата,

не мъчи вече моето сърце,

запратих я нагоре в синевата

със двете си копнеещи ръце.

И знам, че ти прибра парче от нея,

прошепна ми: "Ще донесе късмет",

а после ме остави да изгрея

досбъднала Вселенския завет.

Сега съм светлинка и в твойта стая

щастлива съм със малките неща,

пътеката ме води все към Рая

във мойта обетована земя.

И пазя тази вяра във сърцето,

която ми помага да раста,

и с теб ще ходя боса под небето

там някъде накрая на света.

 

19.03.2021г.

Елица

 

Остри стъпала...

 

Остри стъпала...

Стъпвам все по остри стъпала,
те ме водят горе към небето,
моята изправена снага
ритъма си следва на сърцето.
Кулата висока и стърчи,
на върха вълшебницата чака,
нявга ме ориса сред мъгли,
силата ми прати на земята.
А пък аз родена съм звезда,
все ме тегли в себе си безкрая,
помня имах даже и крила -
вятърна пазителка на Рая.
Ала туй остана във преди,
днес изкачвам стръмните наклони,
в моите усмихнати следи
слънцето сълзите си все рони.
Просто аз съм негова мечта
в приказка на милион години,
двамата кръстосваме света
във пространствата безкрайно сини.
Но това се случва във съня,
в дните сме мъчително далечни,
мойта вяра скътана в гласа
скита в измерения извечни.
Най-накрая знам ще се вклиним
в истина за минало и бъдно,
с нашата любов ще разтопим
пречките. Макар и трудно.

19.03.2021г.
Елица