Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет бтр. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет бтр. Показване на всички публикации

сряда, 16 ноември 2016 г.

Вина...



снимка
Дневника на една душа парцалена във ФБ




Вина…

виновна съм че още си във мен
и светиш като слънце над света ми
във блясъка на всеки следващ ден
намираш пристан скътан във дъха ми

виновен си че в тебе аз горя
на старата жарава от копнежи
ала със друг по пътя ще вървя
преследвайки високите стремежи

виновни сме че само любовта
е общата ни спирка за Безкрая
и някой ден когато ти простя
ще се завърнем двамата във Рая

16.11.2016г.
Елица



*****

неделя, 14 февруари 2016 г.

Да бъдеш обичан...



Снимка


*****

NOTE: В такива дни си мисля за Вечността. Толкова сме малки, а толкова много зависи от нас. Въпроса е да имаме вяра. Има дни, като този в които напълно несъзнателно виждам назад и го споделям. Земята сякаш забавя своя ход. Мечтите стават кристални. Спомените личат по-ясно. Знам само, че нашето време е Сега. Другите времена са беззначителни. Отживели. Вселената е устроена по вълшебни правила. Колкото по-рано това се разбере, толкова по-добре. За всички. За минути едно безпокойство се бе настанило вътре в мен. Бяхме загубили мобилния телефон. Търсихме като луди. Най-накрая го намерихме, а всъщност реално погледното щях да мога и без него. Вещи. Предмети от материалния свят без абсолютно никакво значение. Ако се живее в безвремие дори няма да се сещаме за тях. Акцента падна върху безпокойството. Изчезна като с магическа пръчка. Позитивните емоции взеха връх. Все пак днес е двоен празник. И на душата следва да и е хубаво. Има недовършени неща. Но времето работи в моя полза. Нищо, че много отдавна не нося часовник. Днес грее слънце и е като подранила пролет. Снимах кокичетата в градината. Отворили са вече главички. Някакво ненавременно събуждане тече. Но все още сме в лапите на Сатурновата дупка. Спасяват ни мечтите за другите светове. За  всичко хубаво, което предстои. Наистина най-уютно се чувствам вкъщи. И най-обичана от  моите трима мускетари – рицари. Така ги нарече Поли днес. И беше напълно права. Предстоят ни още много неизвървяни пътища. Много неща за откриване. Много емоции за изживяване. Просто бавно напредваме и имаме вяра. Всичко друго е въпрос на време и случване. А стиховете – те излизат такива, каквито ги изпрати вятъра. Разбрани, неразбрани, мистични, реални. Има от всичко за всички. Това ме радва. Може би някой ден ще повярвам, че и от мен ще излезе писателка. До тогава единственото, което мога да правя е да пиша, да пиша и пак да пиша. И да обичам – смълчано, гласно, летящо, трептящо, звънливо, причудливо, понякога странно дори за самата мен. Но, нали затова е живота – за да разказваме приказката, която изберем или пък тази, която ни диктува вътрешното, душата – тази магическа микровселена вътре в мен, която продължава да ме радва и изненадва. А само времето ще бъде моя съдник... или пък безвремието... Май това е по-точно...

14.02.2016г.
Ели


четвъртък, 26 септември 2013 г.

Тихо, тихо, само слушай...




Върни се...

аз дълго търсих
твоя път назад
рисувах го
с възможни обяснения
представях си го
като водопад
като немирна мисъл
в радост и лишения

и мислено протягах
все ръце
към сянката ти
някъде във мрака
но днес заключих
моето сърце
то вече няма
все така да чака

прибрах се
във реалната тъма
със пистолет на кръста
със рапира в сака
ще разбереш
че мога и сама
докато гониш в сънищата
влака

26.09.2013г.
@Eli










Изгубената нежност...

на думите повярвах
на мига
във който ме докосна
някак диво
накара ме да чувствам
Любовта
във сладко-нежен ритъм
с цвят горчиво

а после ме погуби
във мъгли
защото се страхуваш
да обичаш
а моята звезда
все тъй блести
но зная ти докрай
ще го отричаш

отидох си
свободен си лети
бъди орел единствен
във небето
а някъде сред есенните
дни
ще преболи притихнало
сърцето

26.09.2013г.
           @Eli












Среща....

Внезапно те видях
След пет години
Разхождах се
По улица в Париж
А небесата теменужено
Красиви
Прошепнаха смълчано
„Я го виж”

Погледнах
И те мернах във тълпата
Бе същия загадъчно
Суров
Докосна ни усмихната
Дъгата
И промърмори нещо
За Любов

Изпих те с поглед
В няколко секунди
А ти ми махна леко
Със ръка
Отново в мен копнежите
Пробуди
Но повече бе чувството
Тъга

Разминахме се
Двама непознати
Ала най-близки
В кътчето душа
През рамо се огледах
Във гърба ти
И смела пак закрачих
През света

26.09.2013г.
@Eli









Тихо, тихо, само слушай...