Обичам те…
(Реалните
усещания за вечност)
на Жоро
„Обичам те“ прошепвам тихо в мрака
и пак съм сгушена във твоите ръце
замислено часовника ни трака
усещам се неистово добре.
„Обичам те“ отвръщаш устремено
и тихо стопляш моето сърце
обичане от времето спасено
се устремява в синьото небе.
Две птици сме осъдени на вечност
под ярките блещукащи звезди
потъвам в теб с нескрита тиха нежност
попиваш ти във моите очи.
А послеписа просто е посока
на нашите магически следи
една любов като света дълбока
ще ни досбъдне в идващите дни.
01.11.2016г.
Елица
