08.02.2017г.
NOTE: Много
стихове се родиха от тази неуспяла любов. От едно дълбоко погребано в
подсъзнанието чувство. Сигурно още думи ще се подредят. Питам се защо?! Връщане
назад няма да има. Вървим само напред и нагоре – към простора. Вече се случи
успешната любов – онова чувство, което може да издържи на всички изпитания, да
прости предателството, да пребори ежедневните тегоби, да те направи
по-емпатичен, по-добър, по-светъл, по-сигурен. Печатът за Вечност беше поставен
на 26.06.2000 година. А после наченаха изпитанията. Не са приключили. И тъй ще
е до съдния ден. Има мигове, в които вия като ранено животно и се питам с какво
съм заслужила тази висша Вселенска милост духът ми да бъде обучаван и каляван
по този начин, по който се случват нещата от 10.03.2003г. или пък от както световете се родиха?! Да се отнасям
търпеливо и с внимание към хора, които ми нанесоха най-големите рани! Да
стискам зъби ден след ден и да се усмихвам на хора, които не заслужават нито
вниманието ми, нито доброто ми отношение, а само и единствено презрението ми.
Ще има ли край това? Вече имам нужда от промяна. Иска ми се нещата да се случат
по начин, че да успея да се позиционирам на мястото на което трябваше да отида
преди много години, но заради измами и машинации на враговете от старо време не
се случи. Някога, много отдавна, преди много векове съм решавала проблемите с
враговете силово. Войникът в мен е бил безкомпромисен, а крехката ми душа е
расла и избуяла в къде къде по-сложни ситуации. Тези дни установих, че не съм
забравила да се бия. Уменията са някъде дълбоко в мен. И могат да изплуват на
повърхността само ако бъдат провокирани. Дори и само мислите за агресия са
опасни, но когато им се даде външен израз може да стане много страшно. Радвам
се, че разумната част на ангелската ми природа държи тези мои инстинктивни
умения заключени в дълбокото. Като един резервен вариант на случване. В краен
случай. И само обичта извираща от душата ми ми помага да следвам избраната
посока, да прощавам, но не и да забравям. Вярвам в чудесата! И вярвам, че
всичко, което ти разказах ще се сбъдне. Просто е въпрос на време. Вселената
избира за нас. А ние сме като песъчинки-войни във вятъра – попадаме там, където
ни отвее той за да изпълним предназначението си, а то е само и единствено да
пазим и случваме Любовта(!)
Ели
