Сега и Някога…
(изповед
на Невъзможната любов)
Живея те със любовта в сърцето
и тихо те попивам в утринта,
запазва ни неистово небето
докато бавно ти допяваш песента.
Копнея те със всяка глътка въздух,
забраната, обаче, диша в мен,
пропита съм с усещане за мъдрост,
със него крача всеки следващ ден.
Аз дълго бях объркана и сляпа,
като свещица в тъмното горях,
мечтите ми към тебе все летяха,
но чувствах в себе си аз твоя страх.
Говорих ти тъй дълго в редовете
на купчина написани писма
и свързвах само с тебе ветровете
от спомени за старата скала.
Плеядите, крилата ми и тайни
във пропастта търкалях между нас,
жигосвах те с очите си омайни
и те държах във нежната си власт.
А ти мълча. Невидимо излюби
душата ми ридаеща за теб,
пречисти ме от старите заблуди
спаси ме от дълбокия ми гнет.
Сега съм ясна, светла и блестяща.
И нова сила блика във кръвта.
Аз ще те чакам смела и горяща,
да се завърнеш някога с дъжда.
Бъди приятел. Силното ти рамо
ще пази равновесно този свят,
а тримата в единно цяло
ще затрептим в магичен необят.
13.04.2020г.
Елица
******
