28.10.2016г.
Невидимото....
Зад щрихите се крие същественото. Рисувам го
мислено, а после го избягвам съзнателно. Връща ме към миналото (ни).
Към кош хубави и тягостни моменти. Една палитра от случайности, които са се
случили по определен начин, за да ме направят по-силна. По-рядко започнах да се
обличам в черно. Цветната ми природа противодейства на ограниченията. На
правилата. Въпреки това спазвам закономерностите и вървя по предначертания път,
защото знам че само той ще ме отведе до пълна и всеобхватна свобода и
доосъщественост. Вече избягвам грешките. Сивото не ме привлича. Приятелите са
приятели. Враговете са врагове. Невидимата тънка граница я спазвам посредством
думите и мълчанието (ti) след тях. Пазя душата
далеч от водопадите на съмненията и разочарованията. Живея на светъл бряг, на
който някак от самосебе си всичко функционира хармонично. И без излишни усилия.
Имам тайни, които съм скрила в стария скрин за спомени. Връщам се към тях,
когато ми стане студено. Попивам невидимата им светлина. Изпълвам душата с
истина и разбраност, а после се връщам в реалността. Болките ги лекувам с
писане на писма до Вселената. Слагам ги в бутилки и ги пускам да пътуват по
вечната житейска река. Вярвам, че ще достигнат своя адресат и ще го направят
по-добър и цялостен в дните. Все още знам заклинания и нощем, когато съм
най-близо до звездите ги прошепвам на пламъка от свещта. А те се сбъдват и
внасят много хармония и светлина в съществуването на хората, които обичам. И
така създаваме невидима верига – една безкрайност от вяра и обичане, които са
отвъд житейските измерения за вечност и близост. Оставам в теб. Оставаш в мен.
И в невидимото разбиране за многоизмерно съществуване, в което безвремието е
мерителя за начало и край. За мен и теб един във друг преляли без остатък. За
две души в идеален синхрон – осъдени само и единствено на обич отвъд
пределите на зримото.
Ели
*****
