Сняг....

Music waterfalls…

* * * * *

Сняг е затрупал всичко познато –

мислите, стъпките, стрък от трева,

отнася ме бялото нежно крилато –

там нейде накрая – до ръба на света.

 

Не гледам през рамо дали ме последва,

простора попивам с болящи очи,

в сърцето заключих невидима клетва,

ще се завръщам понякога ти не тъжи....

 

Сънувай със мене, преплитай мечтите,

снегът ще ни пази в студените дни,

аз знам ще откриеш къде са следите

и слънце за нас пак ще грее нали....

2012'

 

 

Тихо, тихо, само слушай....

Както винаги, намерих сили да заплача чак оставайки насаме със себе си....

А още една добра душа отлетя в безкрая....

Защо винаги срещата със смъртта е така неочаквана, изважда те мигновено от щастливото безвремие на дните, припомня ти че нямаш време и трябва да бързаш, да бързаш да изживееш всяка секунда пълноценно докато дишаш, докато вървиш с широки крачки под небето, докато още можеш да изречеш „Обичам те”, защото миговете се стопяват, а след тях остава само мъката – мъката на тези, които продължават своя път след теб....