Инстинктивно...
инстинкта ме води към
теб
по пътеки от минали
рани
във трептящия есенен
ден
мойте мисли докрай са
разбрани
после нощ ме застига
съня
проектира във мене
надежди
като тиха свидетелка
в плен
ме поглежда Луната
под вежди
разноцветна във тебе
блестя
всеки спомен е звездно
начало
и когато докрай се
стопя
ще съм слънце отново
изгряло
а на изток една
синева
ще ни слива във
своите дири
пътен знак ще е пак
Любовта
с прегрупирани жизнени сили
11.11.2016г.
Елица
