Като птица…
Споделена виждам любовта
във вечното вълшебно огледало,
спокойно грее моята душа,
във звездното космическо начало.
Земята е за кратко моя дом,
но светъл път ме чака надалече,
у мене се процежда като стон
прозрение – безсмъртна ще съм вече.
Отново ще разперя аз крила,
по друмите на пето измерение,
а новите вселенски правила,
следите ни ще слеят в единение.
И знай, че ще пребъде светлина,
в божествената огнена зеница,
а моята нетленна тишина,
в безвремие ще скита като птица.
17.02.2018г.
Елица
*****
