Юлското слънце изгря....

Юлското слънце изгря!

Бъдете здрави и щастливи, приятели! Нека си пожелаем повече сбъднати вълшебни мечти и много поводи за радост и усмивки! <3

Поздрав от мен за всички Вас със снимката на изгрева тази сутрин при река Дунав до Тутракан!

Ели

*****

Там край реката...

Нещо за приятелствата родени в блог.бг...

NOTE: Регистрирах се в блог.бг  в самото начало на 2009-та година. Направих го по предложение на съпруга ми, който бе открил сайта. Просто като място, където мога да споделям стиховете, които пиша и да се разтоварвам в дните, докато гледам малкият ни син, който тогава беше бебенце. В началото влизах, поствах и излизах. Не се разхождах по другите блогове, не коментирах. Не знаех изобщо как работи системата там. Отговарях само на коментари оставени от други потребители под моите постове. Впоследствие се запознах и сприятелих с Албена (allbi), която ми обясни доста неща за функционирането на блоговото пространство. Започнах да общувам и на личната линия, да посещавам други блогове и да написвам от време на време по някой коментар. Връщайки се назад във времето се сещам за много контакти предимно със жените-потребителки.  Водехме си женски разговори, споделяхме си женското светоусещане за нещата от живота, научих много и ценни неща от жените, които срещнах тук. Много от блоговете на приятелките ми са деактивирани. Загубиха мотивация да пишат в това пространство. Липсват ми и се надявам да са добре, където и да са.  Радвам се, че блог.бг ме срещна с Веси (vesever)  - една добра, нежна и всеотдайна душа в блоговото море, с която общуваме много отдавна виртуално, но тази година най-накрая успяхме да се организираме и да се срещнем. Все още съм под силното въздействие на позитивните емоции, които споделихме на 3 и 4 март. Докоснахме се до вълшебството на Янтра, разходихме се из горските дъбрави, споделихме си блоговите патила, но най-важното е че направихме пълноценно осъществено нашето приятелство от години и вече кроим планове за нови срещи и приключения. Срещата между мен и Веси е доказателство, че душите със сходни позитивни вибрации винаги се намират в пространството и им се предоставя възможност да споделят в пълнота своята житейска и емоционална опитност, топлинка и нежност – чувства тъй потребни в напрегнатото време, в което е отредено да живеем. Пожелавам ви повече реални срещи, мили мои виртуални приятели и пълно покритие между виртуалните и реалните впечатления които си създаваме едни за други!

Елица  

---

*****

Зимна река...

  

Зимна река…

През зимата замръзна и не пее

водите се превърнаха във лед

до пролетта така ще оцелее

прошепнала магически обет.

А вятърът я гали със усмивка

разстила по брега и тишина

показва И че още е щастливка

под зимната студена пелена.

Реката спи притихнала сънува

вълшебни сънища за път и светлина

към бъдното се готви да пътува

когато се завърне радостта.

26.01.2016г.

Елица