Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет Вселената. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Вселената. Показване на всички публикации

понеделник, 6 април 2020 г.

Централно слънце...






Централно слънце…

Централно слънце грее в мен
и всичко със любов облива,
от мен е всеки озарен,
това ме прави най-щастлива.

Родена съм за да блестя –
една извечна моя роля,
а не във гнет да се топя
и да се давя във прибоя.

По стари древни правила,
за своята душа се борих,
но днес ти казвам – устоях,
една сълза за теб отроних.

Във трудностите се калих,
сега от мене блика сила,
на враговете си простих,
душата ми е пак звънлива.

А ти оставаш вътре в мен –
бездумен, тъмен, героичен,
а Той е равновесен ден
в двубоя ви все тъй епичен.

Аз пъзела ще наредя,
ще пренапиша синевата
и пак ще бъде Светлина
в Плеядите и на Земята.

03.04.2020г.
Елица


******

неделя, 13 август 2017 г.

Муза...






Муза...

Той крачи с мен наяве и в съня,
душата ми привлича и оплита,
прощава ми дори и да сгреша,
по стъпките ми пламенен се скита.

Обича ме, но кротко си мълчи,
изпива ме със поглед отдалече,
по моята безкрайност се топи,
ще ме досбъдне времето предрече.

Изпраща ми нетленна светлина,
сърцето ми във дланите си крие,
прелива се във мен сред тишина,
от мислите ми донасита пие.

Когато сме разперили крила,
сред звездното се губим като птици,
живеем по щастливи правила,
изписани във нашите зеници.

Така ще е до сетния ни час,
когато ще се слеем без остатък,
а истината скрита вътре в нас,
ще начертае пътя ни нататък.

13.08.2017г.
Елица


*****


четвъртък, 1 декември 2016 г.

Стопявам се бяла в крило от зората...







Стопявам се бяла в крило от зората...

С различни очи ме гори тишината
Раздипля във вените светъл екстаз
И боса пак стъпвам надлъж по Земята
Завръщам се тиха по пътища в нас
Една скоротечна причина ме пари
Мъгли ме чертаят във твоя анфас
А вятърът нежен с усмивка ме гали
Аз още съм цялата в негова власт
Попиват в полетата босите стъпки
Косите ми връзват на възел дъги
Един стар познат с панталони на кръпки
По мойте следи все върви и върви
Стопявам се бяла в крило от зората
Превръщам се в птица нагоре летя
Изгрява от мене в шпагат светлината
Отново звездичино-лунна трептя

Накрая достигам магичния извор
Реката във мене потича безспир
Направен отдавна възможния избор
Спасява за вечност безкрая всемир

30.11.2016г.
Елица




сряда, 15 юни 2016 г.

Тонове небе...



"Грижата за красотата започва от сърцето и душата.
Иначе никаква козметика не помага."

Коко Шанел


 снимка и цитат
"Гордост и предразсъдъци" във ФБ

Тонове небе…

У мене греят тонове небе
в очите ми звездите са поспрели
обичам със изгарящо сърце
далеч летя над земните предели.

Магическа е моята съдба
разказана е в стихове и песни
а шепоти в забравена гора
рисуват мислите ми вятърно отвесни.

В полетата раздиплям тишина
морето ме закриля без остатък
за теб оставам вечната жена
вина и прошка първия ти залък.

Духа ми е от времето кален
докато боса крачех през живота
за вечността пък ти ще си спасен
на собствена дописана Голгота.

След всичко ще остане любовта
и слънцето по-ярко ще засвети
ще начертаем знак за свобода
сред милиони влюбени планети.

15.06.2016г.
Елица


                                                                      *****