При нас пролетта дойде...

NOTE: Днес беше страхотен ден. Топъл, слънчев, пролетен. Не ни се прибираше в съда. Останахме на пейките пред сградата. Посмяхме се, събрахме слънчеви лъчи, имахме настроение и се поснимахме. Така с Вилия спазихме традицията да си споделим пролетната визия. Показах си мартениците, които тази вечер ще ми се наложи да сваля... е поне повечето, защото съм накичена като мартенска елха на ръцете... :)))) А утре ни чака дълъг път, а в петък е сватбата. Пламен изгоря (намийг) – Човек и добре да живее се жени! Да видим кои балканджий ще спечелят в надиграването на Софийска почва. Ние сме в Етрополския отбор, така че мисля че силите са неравностойни и нашата група ще бъде със сериозно преимущество! Друго си е да имаш в отбора "лудогорска тропаница" ха ха ха :))))) Да му мислят ботевградчаните! Така или иначе ще им откраднем булката! Емоциите тепърва предстоят. Следващата седмица ще споделим снимковия материал. Във Вятърното пространство за кратко ще настъпи тишина..., но пък това са здравословни моменти, мисля си... Далеч от интернет, от залутаните мисли, от обърканите чувства, от пространството в което времето сякаш е спряло...

02.03.2016г.

Ели 

Усмихни се с нас :)

Честита Баба Марта!...

NOTE: Купуването на мартеници винаги е невероятно разтоварване. Снощи хубаво се напазарувах и разходих. Всяка мартеница ми създава асоциация и така я избирам. За Юлка с оранжевите и дървените топчета, а за Дима с червеното топче, като червената и рокля. Филип (Индзаги) го накичих с Пижо и Пенда, другите му подарили гривни, само моята е на ревера! Тази година пак за пореден път си открих любимия Феникс. Купих два един за мен и единия подарих на Вилия. Може би трябваше да купя три и единия да го скрия за някога, някъде… В кабинета си сложих изтъкана червено-бяла подкова, а Жоро е с хубава трицветна гривна, която асоциира с българския привкус. За Дани имаше коминочистач, който ще му сбъдне желанията, а за Боби – мишлето Джери, което да му прави компания, докато пътува в приказните светове на буквите и числата! Ръцете ми са като мартенски елхи с тези гривни. Карат ме да се усмихвам…И продължавам да упорствам с високите си боти. Деня носи радост, но защо ли в сърцето ми е свито…

01.03.2016г.

Елица   

Мартенско пробуждане....

                               * * * * *

Във мартенско небе една усмивка

прегърна скритото МИ вътре някъде,

по птиците изпратила послание

прошепнах – всичко е Едно Обичане.

А вятърът отвърна ми с намигане,

не искам да му вярвам, а е хубаво,

със мислите докоснала сърцето му,

отново се изгубих между думите.

Загледана във пътя, във дърветата,

потърсих отговор за бъдещото случване,

обгърна ме вълшебното мълчание,

на дълго чакано, сънувано пробуждане.

А беше просто Март и ден от календара

във който пожелах различно сбъдване,

Сама със Себе  Си отново оцелях

в едно нечакано, но силно преоткриване.

* * * * *

 

 

Честита Баба Марта!

Да бъдем здрави и по-добри във дните!