Гордост и предразсъдъци…
отрони се от мене тишина
по всички недописани въпроси
а в моята усмивка светлина
се сляха междузвездни коловози
отидох си оставих те след мен
бездумен като сянка да се взираш
и виждам как в дъха ми от сатен
ти пак вълшебно - огнено пулсираш
не можем май един без друг
завързани сме с вятърни окови
дори във есенния разноцветен студ
душите ни се търсят сред простори
добре ще те очаквам във съня
и в първата зора на всяко слънце
във равновесни стари правила
покълва мъничко магично зрънце
отново ще прелея цяла в теб
а ти в очите ми ще се изгубиш
видяхме се последно преди век
сега се срещаме за да научиш
че просто си частица от безкрай
и водопад и бряг и моя нежност
и пътен знак към стария ни Рай
едно живеене във безметежност
с търпение към бъдното лети
и граници безброй преодолявай
а любовта във тебе ще гори
от нея като Феникс ме създавай
на приказката в края гордостта
сломена във краката ни ще падне
ще ни застигне с трепет радостта
а вечността в тандем ще ни открадне
08.11.2016г.
Елица
