Както никога преди…
Обичане заключено във думи
със мънички тръпчинки в коловозите,
едно очакване дослучено през юни
следите в мен от теб и еднорозите.
Пак боса стъпвам в облаци и прах,
косите си пристягам със надеждите,
а ти ме следваш хвърлил своя страх,
изпрел кълбо от сняг и от копнежите.
Различни сме, пораснахме, нали,
по-силни днес са наште разстояния
и тихите разлистени мечти,
разпръснати сред северни сияния.
По-силно ме обичаш и мълчиш,
по-вятърна във теб се вливам нощем
и мойте колебания громиш
със песните, които пееш още.
Но нямаш спомен, в утрото – мъгла,
единствено душата ти се рее,
а аз оставам – късче синева
в сърцето ти, от мене пламък грее.
14.01.2019г.
Елица
*****
