До утрото...

До утрото…

„…а после скрих се от света
във твойта длан,
която ти затвори…“

        maelaen

Когато те поискам пиша думи

и хвърлям в тях най-дребните неща,

във бездната стаена помежду ни,

откривам нашта обща светлина.

Чертая кръгове и водоравни,

на слънцето пришивам все крила,

а мислите ни вятърни и главни,

поливам със мълчаната вода.

И зная, че ме чуваш там далече

и влюбено подскачаш на въже,

тъй времето на чакане обрече,

вълшебните ни търсещи ръце.

Броя на ум до десет и заспивам

а после те пресрещам на завой,

във мойта длан магическа те скривам,

до утрото оставаш само мой.

03.07.2019г.

Елица

*****

До утрото...

До утрото…

Ти все така се влюбваш тихо в мен,

бездумен като извор и посока

и винаги в угасващия ден,

прегръщаш същността ми светлоока.

С душата ти шептя в синхрон,

посипвам те с безбройните ни тайни,

а ти се рониш в мене като стон,

търкулнат по пътеките незнайни.

Обичам те. Протягам ти ръце.

През етера със вечност те обвивам.

Във моето пулсиращо сърце,

невидимо копнежите ти скривам.

Усмихваш се. Трептиме пак в едно,

красивите ни пътища се сливат,

във общото ни атомно гнездо,

телата ни отново се откриват.

Преливам в теб и всичко е екстаз,

светулките във мрака ни запяват,

погълнат си от нежната ми власт,

сълзите ти солени се стопяват.

Оставаме преплетени така. До утрото

в космичната безкрайност,

а после се разделяме в дъжда,

един във друг заключени в омайност.

16.05.2018г.

Елица

*****