NOTE: Казват, че всяка жена трябва да си
избере ден през март, а това какъв е деня – светъл-мрачен показвало каква е
жената, а също и пътя и през настоящата година. Без да се замислям още
предходния месец избрах моя ден да бъде 05.03. Вчера беше топло, слънчево,
прекрасно време. Явно продължавам да съм слънчев човек, който има потребност да
дарява на света топлината си. Нямах никаква представа, че вчерашния ден е
Голяма Задушница, когато го избрах за мой ден през март... Мисля, че е
неслучайно това, че съм избрала за мой ден през март точно пресечната точка на
двата свята. Както не бе случайно, че преди години навърших Христова възраст
пак на Голяма Задушница... Мама ми
липсва неимоверно много. И сякаш с всеки изминал ден, месец, година тъгата се
увеличава и празнината в сърцето ми нараства, и нараства, и нараства....
Липсват ми всички прекрасни спокойни моменти, които споделихме, когато бях
дете... Нежността и... Това, че винаги бе насреща за потребностите ми, тревогите
ми, споделеностите ми, емоционалната ми детска обич, за всичко... Вчера си говорихме с кръстницата. Пак ми припомни студентските им години, докато са били заедно в София. Била е финна, нежна, наричали са я Ангелчето. Такава е мама. Един Ангел Пазител, който непрестанно чакам да се завърне... Липсваш ми, мамо... Винаги ще те обичам и ако
съм способна на вълшебства, ще направя всичко, което зависи от мен, за да си те
върна... Всичко!*
06.03.2016г.
Ели (заключена между тъгата и обичта)
