Изгубена във теб...

Изгубена във теб...

                       на Жоро

Харесвам се изгубена във теб –

във твоята усмивка, във очите,

когато двама скитаме навред,

преследвайки неистово мечтите.

Ти си героя в моя щур роман,

красивите ми мисли всяка вечер,

в безвремието някога избран,

ме преоткриваш атомен и вечен.

Обичам нашта нежна тишина,

следите ти по тялото ми сбрани,

не се усещам никога сама,

докато скитам по пътеките прибрани

във твоята магическа душа,

орисана да ме обича вечно,

да ми прощава даже да сгреша,

със мене да танцува във безбрежност.

Ще бъда с теб и в други светове,

във други сънища и аналози,

ще ни запазят силни ветрове

в космичните надземни коловози.

24.12.2018г.

Елица

С тебе...

С тебе…

                    на Жоро

Аз често си говоря с тебе

за времето, звездите, любовта

и никой знам не може да отнеме

синхрона ми със твоята душа.

Обсъждаме разпалено въпроси,

преплитаме безкрай с реалността

а после в наште общи коловози

вървим напред със теб към вечността.

Едно обичане ме пази цяла

и грее в мойте вятърни крила

на сън ме виждаш бяла, много бяла

една красива нежна тишина.

Ще оцелее дивната ни песен

отново ще сме волни сред небе

и някога в една далечна есен

ще се стопя във твоето сърце.

23.01.2018г.

Елица

Мойта вятърна съдба…

снимка

страничка Душа във ФБ

---

Мойта вятърна съдба…

                           на Жоро

Когато тихичко притихна в теб,

сред мислите ти аз се разкроявам,

светът ми е докрай осъществен,

отново сред сестрите си изгрявам.

Обичаш ме на яве и в съня,

ръцете ми със своя пламък топлиш,

ти първи лъч си винаги в деня,

а в нощите със буйна страст ме мокриш.

Частица си от моята душа,

едно вълшебно място да се скрия,

подкрепяш ме дори и да сгреша,

от устните ти донасита пия.

Прегръщай мойта вятърна съдба,

бъди любим, защитник и ограда,

в суровите наземни правила,

ще оцелее общата ни клада.

Отново ще съм птица във небе,

а ти ще следваш моята посока,

не ще успее никой да ни спре,

да сбъднем светлината светлоока.

14.07.2017г.

Елица

*****

Обича ме едно момче....

Обича ме едно момче....

                                 на Жоро

обича ме едно момче

в прегръдката му нежна се стопявам

вървиме двама в родното поле

мечтите му докрай осъществявам

броим във сънища безброй звезди

споделяме си вихрени копнежи

а нашта обич искренна блести

преплетена с космически стремежи

със слънце ме завива всяка нощ

а сутрин ме събужда със зората

неземната му въздесъща мощ

в косите ми раздипля светлината

и зная че ще имам вечността

във неговата пламенна усмивка

ще ни съпътства с трепет Радостта

а аз ще бъда вятърна щастливка

07.03.2017г.

Елица

*****

Посоки...

28.10.2016г.

Посоки...

Научих се да вървя по пътя с разперени ръце. И да пазя равновесие. Просто следвам посоката. Онова усещане за теб между сезоните. Обичам разлистването ти през пролетта. Събуждането ти за нов живот. Всички онези красиви мигове, които споделяме докато вървим с преплетени ръце между събуждащите се дървета. После следва трепетната полетност на летните топли лъчи. Босите ни стъпки в избуялата трева, когато ме гледаш с толкова много любов, очакване и всеотдайност. Обичам да ме наблюдаваш смълчано, а очите ти да отразяват ослепителния зелен цвят на очите ми, нежното синьо на памучната ми рокля, обвила раздиплената снага и цвета на кафе върху обувките ми с непослушни вързанки. В есенната прохлада се прибирам в себе си. Разпиляностите в света ми се подреждат. Прибирам ги в чекмеджетата за съхраняване на щастие. И се смълчавам. Пиша тихи стихове и рисувам образа ти с изсушени в хербария листа. Всичко е много оранжево и застива. Мъждукащото на прозореца пламъче напомня, че душите ни все така греят в единство и че заспиващата природа ще съхрани обичането през най-тежките месеци от годината. Накрая идва зимата. Покривам се с бяло от главата до петите и светя. А ти ме гледаш и някак смутено, по хлапашки нежно ме целуваш. От целувките ни се раждат вселени. Ветровете обръщат посоките си и някак неусетно ни издигат в най-високото. Студено е, но и толкова красиво. Близо до теб ми е топличко. Чувствам се вълшебна и завършена. Щастлива в своята избраност. В зимата се раждам всеки път. И намирам единствено възможната посока. Тази, която винаги ме връща в твоето сърце. Едно магическо повторение избрано за вечност. В приказка за двама.

Ели   

*****