Разлистена мечта…
Една разлистена мечта на
моята врата почука,
усмихна ми се и с крила, потупа
лекичко капчука.
Прибрах я в джоба за късмет и
боса хукнах в синевата,
шептейки тихичко „Привет“ на
птиците и светлината.
Намерих те до камък спрял,везни държеше във
ръката,
бе някак странно онемял, прегръщаше
те тишината.
Прошепнах ти аз думи три,а ти ме стрелна със
усмивка
и само каза „Ти блести – безкрайна
вятърна щастливка“.
И аз засветих като фар на
оня бряг така далечен,
а ти написа „Оцелял“, на
пясъка небрежно вечен.
Преплели нашите следи в
безвремие се разтопихме,
завърнахме се във Преди и
своите души спасихме.
28.03.2018г.
Елица
*****
