В далечните ни вятърни земи…

В далечните ни вятърни земи…

адреса ти не зная но трептя

усещам те във всяка звездна песен

със твойте мисли пламенна горя

и пак вървя по пътя си небесен

планетата е тясна – ще летя

а тебе ще открадна с нежността си

на двама ни следите ще стопя

завинаги простила на врага си

в далечните ни вятърни земи

ще скитаме докрай осъществени

а старите космически мечти

с безвремие ще бъдат оцветени

17.05.2017г.

Елица

*****

Разбрах защо ме има...

"Научи се да не разрушаваш с думи това,

което си създал с мълчание."

Чарлз Буковски

  снимка

страничка на Щастливите жени във ФБ

---

Разбрах защо ме има...

                      „И аз да разбера защо ме има...”

                           Елица Ангелова

                           Блогът на Stih

изгрях когато ти ме преоткри

съдбата ми вълшебна се разлисти

припомних си аз всичко за Преди

а мислите ми станаха лъчисти

и почнах да шептя като трева

да ти разказвам общите ни тайни

очите ми попиха синева

от пътища към бъдното незнайни

разбрах защо ме има и горя

отново пренаписах любовта ни

през времето подобно свещ трептя

и искам да се върна на брега ни

така далеч – до старата скала

да скрия стъпки боси във прибоя

а после пак разперила крила

да се изгубя нежна зад завоя

компасът ми да сочи светлина

душата ми сред облаци да скита

а слънцето да грее и в нощта

във приказка от истина пропита

ще се досбъднат нашите мечти

Вселената отново ще запее

звездата ни вълшебна ще блести

орисана в безкрай да оцелее

20.04.2017г.

Елица

*****

Но аз съм пак вълшебната река…

Но аз съм пак вълшебната река…

аз вечно търся вятърна небето

на сън разпервам моите крила

с копнеж тупти неистово сърцето

доспазвайки наземни правила

душата е пристегната в окови

лети и се и търси светлина

стремежите и минали и нови

са скрити сред лъчиста тишина

отдавна бях войник и лист отронен

със тебе оцелявах и горях

в далечен свят невидим и огромен

като звезда магическа блестях

погубвах враговете със усмивка

със меча си чертаех бъднини

изпих до дъно чашата с горчивка

в космическите тъмни дълбини

но имах твойта обич белостенна

и силна бях във свойта самота

а тайната ни вечно съкровенна

се сливаше бездумна с радостта

измина много време оттогава

но аз съм пак вълшебната река

която във очите ти остава

единствена посока във дъжда

ний пак ще бъдем огнено свободни

частици две преплетени в анфас

следите ни щастливо добротворни

остават само в Божията власт

22.12.2016г.

Елица