Житейски момент...

Житейски момент…

                          на Вилия

Лежа до теб покрита с тишина

и вдъхвам силуета на глухарчета,

а някаква далечна синева

отново в мен се влива вятърна.

Ръцете ми заровени в трева

откриват пътищата към сърцето ти,

пресрещат ме нетленни правила,

съдбата се излива във нозете ми.

По роклята ми тича светлина,

пригласяш И със песен огнена,

във някаква измислена страна

отново сме в прегръдката на спомена.

Редят се дни, а после нощи атомни,

моретата откриват бреговете си,

по чудните назъбени скали

пак птиците простират страховете си.

Но идва миг – изчезваме със теб,

превръщаме се в пясък и прозрение,

ще се завърнем някога след век

през тихото вселенско преселение.

И пак ще съм приятелка добра,

заречена мечтите си да сбъднеш,

а моята усмихната душа

ще ти помогне просто Да Пребъдеш.

16.04.2019г.

Елица

*****

Приятелство...

Приятелство…

                     на Вилия

Държа в ръцете книга и перо,

а устните ми слънцето ги пари,

поседнала за кратко под дърво,

аз чувам звездни огнени фанфари.

Разгръщам страниците и мълча,

небето ми намигва със усмивка,

във приказни истории летя,

нахлупила съм шапка - невидимка.

Приятелка държи ме за ръка

със мене шепне ключове и тайни,

а нейната магическа душа,

се слива с мойте пътища незнайни.

Тъй двете през пространствата вървим,

споделяме си истини безкрайни,

в една красива вечност все трептим

със мислите си – чисти и омайни.

10.09.2018г.

Елица

*****

Юлски усмивки...

Днес с Вилия имахме настроение да се усмихнем на фотоапарата! А малко след като Рачето ни снима точно до нас се изля проливен дъжд! Това, обаче, няма как да развали доброто ни настроение, въпреки че сме затрупани от работа! Водолеите винаги си намираме начините да оставаме усмихнати! Пращаме топлинка на всички, които ще видят снимките ни! Това е малко между другото. Аз лично принципно не обичам много много да се показвам, но тук е моето пространство, мястото където се чувствам уютно насаме с мислите си, затова и от време на време си позволявам леки волности… Нека усмивката ми е поздрав за приятелите, които неотлъчно следват моите постове от Германия, Португалия, Франция и Полша! Благодаря ви, че не ме оставяте самичка тук и споделяте вълшебствата сред моите стихотворни мисли! Надявам се стихчетата да ви носят радост и да ви карат да се усещате пълноценни, така както въздействат на мен! И топла докрайна и екстремно силна прегръдка за музата!... :) 

Ели

Трепет...

NOTE: Вчера прочетох едно разказче при Катя и ми хрумна нещо интересно – съчиних едно разказче по един спомен за една ситуация с най-добрия ми приятел от детството и едно безпаметно влюбване като ученичка, което ме държа бая дълго, докато обекта на желанията ми не ме поля със студен душ след като имах неблагоразумието да му споделя чувствата си… Е… после ме търсеше, като приятел или нещо повече, но аз угаснах и се радвам, че времето ни дистанцира един от друг. Май първата по-сериозна любов винаги е разочароваща… Несъзнателно разбих сърцето на най-добрия си приятел и закономерно след това и аз бях с разбито сърце! Отдавна не мисля за всичко това – така е трябвало да стане. Да бъде извървян този път… Просто разказчето ме върна към нещо и го описах на един дъх…

Приятно четене на който ще надникне!:)

Eли

---

Трепет…

Стана и топло в дискотеката. А и пластовете цигарен дим се стелеше като мъгла. Песента почти привършваше. Плесна с ръце. Завъртя се в кръг. Разтърси коси. После се отправи към масата, където бяха седнали с момчетата и момичетата от компанията.
- Май ми се тръгва.
Той се надигна.
- И на мен ми омръзна тук. Ще те изпратя.
Метна му една ослепителна усмивка.
- Страхотен си. Както решиш.
После се огледа. Той още стоеше изопнат като струна до бара. Просто стоеше и наблюдаваше. Не реагираше по никакъв начин на музиката. Очите и дълго го изпиваха. Какво толкова му харесваше. Знаеше как се казва, че е страхотен китарист, че е и спортист, но едва ли щеше да спре някога погледа си върху нея. Тя не беше от вървежните красавици. По-скоро се определяше като нестандартна лудетина. Въпреки това се усещаше привлечена от това момче. Дали беше влюбване все още не знаеше. Но нещо се случваше в дълбините и.
После се обърна и намигна дяволито на най-добрия си приятел.
- Поемаме ли по стъпалцата надолу?
Той само кимна и двамата тръгнаха да се провират в тълпата заляла дискотеката. Когато минаха покрай обекта на желанията И тя му хвърли жаден поглед. Той не я отрази изобщо. Гледаше безцелно към дансинга. Напуснаха бързо дискотеката.
- Ох, тези сандали страшно ме стягат. Ще ги събуя и ще шляпам боса.
Приятелят и се усмихна. Лудетина. Помисли си.
- Само да не ти се изранят ходилата и да трябва да те нося надолу метната на рамото ми.
Тръгнаха по стръмните стъпала към центъра. Тя го хвана небрежно за ръка, усмихна се на себе си и заподскача по терасите.
- Искам да ти кажа нещо.
- Казвай – стана му любопитно.
- Ама обещай да пазиш тайна.
- Обещавам. Казвай.
- Май съм влюбена – изстреля тя.
Опаааа. Сигналната му лампа светна. Май дойде момента да поговорят по наболелия го въпрос. От години драскаше името и по всички тетрадки. Винаги беше насреща, когато тя имаше нужда. Когато свиреше на китарата – правеше го само за нея, за да види усмивката и и онова вълшебно пламъче в красивите зелени очи. Сякаш ток премина по цялото му тяло.
- И какво ще правим сега? Кой е щастливеца? – опита се да звучи закачливо.
- Ами един китарист. – изтърси тя направо. Леко се подсмихна в тъмното. Продължаваше да подскача по стъпалата с босите си крака. Усети как той я стисна по-здраво за ръката. Замълча.
- И какво смяташ да правиш? – попита я.
- Ами незнам – гласа и прозвуча някак глухо – Далечен ми е някак, но изпитвам нещо, всеки път като го видя. Тая вечер беше горе – в дискотеката.
Малкото пламъче в дълбокото му изведнъж избуя. Ехаааа – явно е споделено. Китарист. Горе в дискотеката. Разбрала е за чувствата му и най-накрая е решила да си поговорят и да се обяснят. По нейния си нестандартен начин. И отдалеч отдалеч. Замисли се как да продължи разговора.
- Как да ти помогна?
Тя вдигна рамене. В интерес на истината той го познаваше. Свиреха в една група. Но как да му каже да ги запознае. Самата тя не беше все още наясно как трябва да бъдат реализирани в реалността чувствата които изпитваше към непознатото момче. Замисли се.
- Виж, Тоше, ти го познаваш.
Малкото пламъче вече беше развихрен огън. Само още една думичка и просто щеше да я вдигне във въздуха, давайки израз на отдавна разтърсващия го копнеж. Запази самообладание, но продължи да стиска силно малката и ръка.
- И какво ще правим сега?
Тя пак вдигна рамене. Босите и крака пееха под стъпките.
- Може пък да ме запознаеш с него, някога?
Той се сепна.
- Но ти ме познаваш. От това нашето познанство по-голямо здраве му кажи.
Тя не го разбра. Пак беше потънала в мечти по китариста.
- Както и да е. Не трябваше да те занимавам с това.
- Не, кажи ми. Сега няма да мога да спя.
Тя се извърна. Усмихна му се. Боже как си го обичаше – най-добрия и приятел. Защо пък да не му каже.
- Дидо – едва чуто промълви. – Вашия соло китарист.
Сякаш го удари камък засилен с 250 км/ час. „Дидо“ – солото им. Оня чук. Дето знае само спорта и соло китарата. Лелеее как щеше да се изложи. Стана му мъчно. Инстинктивно пусна ръката и. Замълча. Почти бяха стигнали до блока и.
- Тоше, забрави го тоя разговор. Каквото – такова.
Той само леко подсвирна с устни. Прегърна я топло в огромната си мечешка прегръдка и се разделиха.
Много години по-късно щеше да и признае, че докато са водили този разговор у него е просветнала надеждата, че могат да бъдат повече от най-добри приятели, но проблясъкът е бил кратък а после е последвал леден душ. Но въпреки това той беше продължил да я обича.

16.05.2017г.
Ели

*****