…. или нещо за внезапно нахлулите спомени….
*****
Не е важно колко дни има в
живота ти,
важно е колко живот има в дните ти...
Не е важно какво имаш в живота си,
важно е кого имаш в него...
Не е важно какво си получил в живота,
важно е какво и на кого си дал...
Не всичко се плаща с пари.
За най-важните неща,
плащаме с късчета от душата си!
Арт Бъкуолд
*****
*****
*****
Във високото…
Понякога в живота е така –
погубват се планирани надежди,
но вътре в тебе грее синева
и ражда нови вятърни копнежи.
Изправяш се и тръгваш пак
по пътищата водещи за някъде
и от звездите получаваш знак,
че си надмогнал сляпото разпятие.
По-силен ставаш и блестиш,
душата ти пулсира с нова сила
и знаеш вече, че ще устоиш
на бурята сърцето ти ранила.
Запазваш вътре в тебе любовта
и хилядите пътища събираш,
така пречистваш тихо вечността,
посоката към бъдното намираш.
Прогледнал си - ключа е вътре в теб –
онази вяра бликаща в кръвта ти,
от нея ще си вечно озарен,
прошепва във високото духа ти.
02.08.2021г.
Елица
на Иван
”Животът не са отминалите дни,
а тези, които се помнят.“
П. А. Павленко
Всевечно слънце….
От много много стари времена
аз пазя в себе си вълшебно зрънце
от него ще покълне светлина
и новото всевечно слънце.
Отдавна беше. Друга бях и аз –
немирна и наивна, много бяла,
летях с огромни вятърни крила
в надеждите на хиляди изгряла.
Пазител бях в човешкия живот
и много врагове далеч стояха,
а меча ми изваян в благослов,
забравените извори възпяха.
Единствено аз следвах любовта,
със вяра сбъдвах ден след ден мечтите,
обичах да оставам в тишина
на бряг далечен нейде под звездите.
Но тежка участ, знам, ме сполетя,
начупени потънаха везните,
разби се с трясък моята душа,
занизаха се в мрак безкрайно дните.
Посоката изгубих в любовта
и много векове безгласна скитах,
изтля докрай без никаква вина,
душата ми от мистика обвита.
И търсех вечно нечие сърце,
за да ме стопли с нежните си длани,
да ми припомни старото море
и чувствата от минало приспани.
Пресрещахме се във животи сто,
тъй извора във минало нарече,
че пак ще бъде туй що е било,
но първо на страдание обрече
душите ни родени във едно,
безкраен кръг от истина и вечност -
Вселенското магическо стебло,
което е пазител на безбрежност.
Сега е трудно, ала с теб вървим
ще изплатим завинаги цената,
затуй че дръзнах ти да си любим,
на моята усмивка в небесата,
затуй че истината нявга премълчах
и чуждата вина без глас понесох,
че цялата тегоба изтърпях
и много пъти в гроба ни отнесох.
Но вярвам Бог ще бъде милостив,
ковем в тегоби Новото начало,
достатъчно е туй че те открих
и крача пак до силното ти рамо.
За двама ни ще бъде светлина,
за туй пренесе мама жертва свидна,
при извора отново със крила
аз някой ден до тебе ще отлитна.
01.06.2021г.
Елица
