Жената шестица…
Бях пилот, защитник, синева,
вятърна магическа посока,
после се превърнах във трева,
във мечта разлистено дълбока.
Тебе те запазих вътре в мен,
хиляди животи все гореше,
в сънища те срещах устремен,
към душата ми без глас летеше.
Сливахме се двама във едно,
две комети вихрено трептящи,
в общото космическо стъбло,
съхранихме мислите блестящи.
Все за мене пееше в зори,
струните раздиплени шептяха,
в звездните ми огнени следи,
бляновете ти съвсем изтляха.
Днес те чувствам цветна отдалеч,
думи ти редя във тишината,
а съдбата ми изпрати вест -
ще отключим двама светлината.
Пак свободни ний ще полетим,
птици - верен страж на световете,
нова вечност знай ще сътворим,
някъде далеч сред ветровете.
24.07.2017г.
Елица
*****
