На Феникса – любима и жена...
Към себе си пътувам отдалече
Преборила вселените страха
А вярата ми вятърът обрече
На вечно търсене до края на света
Сама творя надежда и реалност
По някакви космични правила
Любов дарявам с крехка всеотдайност
Във моята изстрадала земя
На птиците съм огнена сестрица
На Феникса – любима и жена
Във моята изгаряща десница
Аз меч държа а също свобода
Земята днес е моя златен пристан
Но в бъдното аз пак ще отлетя
За смелите живота е измислен
Във приказка от хиляди лета
Пази
ме във душата и сърцето
Шепни
ми със магичен глас
Ще ни
спаси за вечността небето
Настъпи
ли финалния ни час
17.04.2016г.
Елица
