Напредваме…
В небето се процежда светлина,
родена в неделимото ни цяло,
докато тлеем бавно в тишина,
сред звездното космическо начало.
Красиви птици трепетно шептят
и полета ни пазят с ветровете,
крилете ни преплетени горят,
и търсят с мисли, зная, бреговете
на нашия вълшебен свят -
скалата, и морето, и мечтите,
заключени в далечен необят
към който водят бавничко следите.
Напредваме. Със вярата в ръка.
Изпълнили сърцето със надежда.
Душата ми във твоята душа,
пречистена отново се оглежда.
И пак ще крачим боси във дъжда,
обвързани от обичта красива
предречена за нас е вечността
прошепвам ти го, атомно щастлива.
11.05.2018г.
Елица
*****
