Свърши се...
свърши се
наръгах болката с космически кинжал
прободох я
направих я решето
света ми е отново цял
с решение за бъдещето взето
не ще те чакам
късно е уви
страха ти е голям като планета
момичето във мене не уби
и не успя да ми свалиш крилете
сега е тихо
празно вътре в мен
и ветрове в душата ми се сричат
прегърнала изгряващия ден
на сбъдване мечтите ме обричат
а ти си стой там някъде далеч
бъди си сам
достатъчен и нужен
не ще получиш нищичко от мен
единствено следи
и бряг безлюден
не ме търси
далече отлетях
със птиците съм птица животворна
аз любовта към теб ще преболя
на моята скала неръкотворна
10.03.2016г.
Елица
