Автоанализ…
очите ме болят
защото са слънчогледови
и слънцето им липсва
в бялото се процежда
зимна светлина
и пари
вече не гледам към теб
изгубих твоята опорна точка
написах последния пасаж на историята
а после изтрих с гума
междуредията
маркирах Край и затворих
книгата
болезнено отекват още камбаните
на надеждата
глухите китарни звуци
и всички разпръснати трохи
за обратен път
ме следват по петите
вече не ги гледам
онемявам и оглушавам
за всички неизказани слова
твърде дълго мълча
и ме сътворява
а после с един замах
ме разрушаваше
и разпръскваше по вятъра
частиците ми
начупваше ме и ме гледаше
с нестихващо желание
но вече свърши
сърцето ми е бучка лед
едно огромно празно разстояние
до утрешния ден
било е любов
и ще бъде
само аз няма да съм вече
същата
защото звуците у мен
изтляха
сърцето ми пътепоказател
се търкулна във друга посока
превърза раните
и си намери ново тяло
във него си безмълвно влюбен
и пак ще те боли
пак ще виеш във нощите
гневно и пламенно
и залакът ще ти горчи
и ще е недостатъчен
ще ти остане само сцената
и театралното неистово прераждане
защото не ти достига бъдеще
и нямаш вълшебния компас
аз го взех когато си тръгнах
и сега е във джоба ми
ще ми трябва за после
за ритъма връщане
а ти ще продължиш да се взираш
в следите ми
но трохите ще ги изкалват
птиците
и аз ще стана хоризонт
и права линия
тогава ще ти остане
споменът
че някога и някъде съм ти се
случила
че съм била и сянка
и жена и само твоя истина
не ме мисли
отидох си
отдавна съм надянала доспехите
към други брегове
ме водят мислите
Единствена съм
казах ти го
помниш ли
и само мога да обичам
дишайки
без мен ще ти е трудно
зная го
но ти избра да бъда минало
отидох си
прегърнах болката
и всичко помежду ни неизказано
и днес летя отново
вятърна
отново скитам там
между сезоните
не ме търси във лунни отражения
аз просто си отидох
чуваш ли
27.11.2015г.
Елица
