Неранима...

Неранима…

Най-често съм една звезда

изгубена във твоите зеници,

но също съм дърво и суета,

разрошено момиче със къдрици.

Обичам като пролетния дъжд,

споделящ радостта си тъй красива,

превръщам се във облак отведнъж,

препускам във небесното щастлива.

Сред думите намирам светлина,

през времето мечтите си досбъдвам,

аз имам даже вятърни крила,

най-често във безкрайното се влюбвам.

В приятелството скривам вечността,

а после крача в огнени пътеки,

душата ми е храм на нежността,

парче от нея давам аз на всеки.

Оставам силна, смела и добра -

посока на сърцето ти любима

а моята магическа съдба

ще ме направи, зная, неранима.

01.03.2019г.

Елица

Такава съм...

Такава съм…

Такава съм – немирна, звездна, цветна,

разрошен от мечтите полутон,

за всяка болка винаги ответна,

със вятъра шептяща във синхрон.

Приятелство е моята посока,

реката в мен побира нежността,

душата ми разлистено дълбока,

върви по пътя все към вечността.

Една любов е тайния ми пламък,

разпъва ме на хиляди страни

и зная, че до сетния ми залък,

тя вътре в мен вълшебна ще гори,

защото съм орисана да бъда

за другите аз късче светлина

и някой ден в простор ще се досбъдна,

разперила магически крила.

06.02.2019г.

Елица

Честит ми личен празник!:)

Вече 42 – да бъдат здрави, усмихнати, щастливи, сбъднати!

Да бъда все така силна, всеотдайна, обичана и обичаща!

Слънчеви поздрави на моя Ден на светлината,

приятели!

Ели

Сред макове...

Сред макове…

Едно момиче скитащо пеша

от маково поле набра надежди,

проблесна тихо светлата Луна,

в пръстта мечтите му се скриха нежни.

Нарече си да има все любов

във мислите и – дар от ветровете,

а пътя и измислено суров,

на Рая все да търси бреговете.

А после във простора продължи,

във облаци следите си остави,

след нея още времето кръжи,

сред макове във звездните ливади.

30.01.2019г.

Елица

*****