Единни…
Присъда ли е или пък награда,
изпитата до дъното вина,
в душата ти оставам вечно млада,
целуната от слънцето вълна.
През теб минавам, скитам надалече,
Земята ми е тясна и боли,
една надежда времето облече,
на моите копнеещи следи.
Безкрайна сила вътре в мен извира,
посоката намира и тече,
петаче за късмет във джоба скрива,
прошепва ми, че всъщност е добре.
Една любов маркира „Оцеляла“,
във синьото безоблачно небе
и пак се виждам вятърно поспряла,
във твоето премигващо сърце.
Оставам миг до два и си отивам,
прегърнала вълшебните мечти
и пак докрайно вътре в теб се скривам.
Единни сме, усещаш го, нали?
11.03.2019г.
Елица
