Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет пътят. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет пътят. Показване на всички публикации

четвъртък, 10 януари 2019 г.

Проблясъци...




Проблясъци…

Проблясва тихо в тъмнината
далечна бяла светлина,
трепти във мене пак съдбата,
завита с късче тишина.

Прибирам в длани страховете,
с копнежите ехтя във тон,
прегърната от ветровете,
с душата ти летя в синхрон.

Обичам ярко, във червено,
все скривам тайни във дъжда,
а после леко нажежено,
прошепвам ти : „Със мен ела“.

И ти ме следваш – мил и вечен -
отколешната ми тъга,
хлапак чаровен и небрежен
с набола лекичко брада.

Усмихваш ми се някак криво
със устните си – тебешир
и аз се впускам тъй щастливо
във нашия горящ всемир.

Оставам твоя – звук и нежност,
с любов изпълнено сърце,
усмихната насън безбрежност
и куп мечти в едно небе.

10.01.2019г.
Елица


*****

вторник, 20 март 2012 г.

Тихо, тихо, само слушай....




           Пишеш ли провокиран от интелекта…. Пиша защото чувствам…. Силно…. Деструктивно…. Вълшебно…. Летящо…. Нежно…. Цветно…. Дъждовно-слънчево…. и Романтично…. Както само аз Мога…. ВзривоОпасно става, когато интелектът се сблъска със силните емоции…. Неочаквано …. Нетърсено случване…. и някой си тръгва…. някой умира…. някой продължава да живее някъде…. и да обича в мълчание…. без очакване…. В реалността ли само чувствата са Истина?.... Това Съдбата зная ще отсъди…. И въпреки, че е болезнено…. Да, прав е Уди Алън като казва, че Талантът да бъдеш щастлив е да оценяваш и харесваш това, което имаш, а не това, което нямаш! Аз имам Теб във Мен. Дали Ти е достатъчно?.... 



 

Тихо, тихо, само слушай ….