1998 година...

 

 …. или нещо за внезапно нахлулите спомени….

 

 

*****

Не е важно колко дни има в живота ти,
важно е колко живот има в дните ти...
Не е важно какво имаш в живота си,
важно е кого имаш в него...
Не е важно какво си получил в живота,
важно е какво и на кого си дал...
Не всичко се плаща с пари.
За най-важните неща,
плащаме с късчета от душата си!

Арт Бъкуолд

 

 

*****

 

 

 *****

 

 

*****

 

Проблясъци...

Проблясъци…

Проблясва тихо в тъмнината

далечна бяла светлина,

трепти във мене пак съдбата,

завита с късче тишина.

Прибирам в длани страховете,

с копнежите ехтя във тон,

прегърната от ветровете,

с душата ти летя в синхрон.

Обичам ярко, във червено,

все скривам тайни във дъжда,

а после леко нажежено,

прошепвам ти : „Със мен ела“.

И ти ме следваш – мил и вечен -

отколешната ми тъга,

хлапак чаровен и небрежен

с набола лекичко брада.

Усмихваш ми се някак криво

със устните си – тебешир

и аз се впускам тъй щастливо

във нашия горящ всемир.

Оставам твоя – звук и нежност,

с любов изпълнено сърце,

усмихната насън безбрежност

и куп мечти в едно небе.

10.01.2019г.

Елица

*****

Изгубена във теб...

Изгубена във теб...

                       на Жоро

Харесвам се изгубена във теб –

във твоята усмивка, във очите,

когато двама скитаме навред,

преследвайки неистово мечтите.

Ти си героя в моя щур роман,

красивите ми мисли всяка вечер,

в безвремието някога избран,

ме преоткриваш атомен и вечен.

Обичам нашта нежна тишина,

следите ти по тялото ми сбрани,

не се усещам никога сама,

докато скитам по пътеките прибрани

във твоята магическа душа,

орисана да ме обича вечно,

да ми прощава даже да сгреша,

със мене да танцува във безбрежност.

Ще бъда с теб и в други светове,

във други сънища и аналози,

ще ни запазят силни ветрове

в космичните надземни коловози.

24.12.2018г.

Елица

С тебе...

С тебе…

                    на Жоро

Аз често си говоря с тебе

за времето, звездите, любовта

и никой знам не може да отнеме

синхрона ми със твоята душа.

Обсъждаме разпалено въпроси,

преплитаме безкрай с реалността

а после в наште общи коловози

вървим напред със теб към вечността.

Едно обичане ме пази цяла

и грее в мойте вятърни крила

на сън ме виждаш бяла, много бяла

една красива нежна тишина.

Ще оцелее дивната ни песен

отново ще сме волни сред небе

и някога в една далечна есен

ще се стопя във твоето сърце.

23.01.2018г.

Елица