Ще чакам до последния
си дъх...
Празнота изпълва
музиката в мен,
раздипля се на стъпки
тишината,
в угасващо-замиращия
ден,
изгубвам в стон ключа
за светлината.
И пак запалвам белия
фенер,
танцувам боса скрита
в тъмнината,
безкрая ми с надежда
озарен,
прогонва под капчука
самотата.
Далече си и вътре в
мен боли,
начупвам се изстинала
със трясък,
във мислите ми
бавничко вали,
а споменът са стича
като пясък.
Ще чакам до последния
си дъх,
при мене прижаднял да
се завърнеш,
живота ми от птици озарен,
във приказка вълшебна
да превърнеш.
24.10.2016г.
Елица
*****
