*****
Вятърен залез в сърцето ми пари,
небето рисува цветя и опали,
сред синьото шепнат лъчите искрящи,
за миг приютили мечтите трептящи.
Птиците търсят с крилата посоки,
насред висините безкрайно дълбоки,
очите потъват в незнайно далече,
бездумно да скитат Съдба ги обрече.
Разпръснати думи за миг в тишината,
отнесе ги порив далеч по Земята,
докоснаха нечия малка Вселена
в дъждовна магия внезапно родена.
Накрая смълчани звездите изгряха,
за залеза песни вълшебни запяха,
душата ми нежна по пътя отлита,
със плащ на надежда от вятър обвита.
@Eli
*****

