„Сбогом“ и „Прости“...

„Сбогом“ и „Прости“...

Щастлива съм смълчана и далечна

във моите магически поля,

онази обич пламенна и вечна,

аз вътре в мен от днеска ще тая.

Оставям те самотен да се рееш,

сред грешките от стари времена,

по нови правила ще оцелееш,

във общата ни вятърна съдба.

Не искам да те пазя вече в дните,

не искам да те плача във нощта,

досбъднати за мене са мечтите,

с любимата му огнена ръка.

А ти самичак знай, че ще останеш,

там някъде накрая на света,

и чак тогава тихо ще признаеш,

че виждаш само мене във съня.

Ала за друг ще бъде любовта ми,

изпълнена със много светлина,

а твойта песен скрита във кръвта ми,

завинаги ще бъде тишина.

Преболедувах множеството рани,

дори без тебе мога да летя,

с очите си от слънцето разбрани,

аз моя път докрай ще извървя.

И пак ще бъда звездното момиче

в което се оглеждаш със душа,

която на прибоя все прилича

във нашта обетована земя.

Ала за там е още много рано,

сега ти казвам „Сбогом“ и „Прости“,

а моето магично огледало,

изпива с трясък всичките следи.

20.09.2017г.

Елица

*****

Eli The One...

NOTE: Днес с Вилия пак си създадохме настроение по водолейски… В един китайски магазин намерихме буквички и си дизайнизирахме две гривни. На тази, която ми подари Вили пише – Eli The One, а на тази която аз и подарих пише – Vili The Luck! Много се смяхме и с блеснали очи прескочихме до лафката, за да си взема печалбата от три лева, която ми се падна от билетчето с пирамидките, което си купих за днешния празничен ден. Питаха ме дали не искам втори билет, но аз категорично заявих, че искам „голямата“ печалба. ;) Късмет си е, аз не съм била никога алчна.. Супер се чувствам. Вероятно е от синята ми рокля и спокойно приключилите сутринта дела, както и от получените цветя. Сега и операцията на баба ако е минала успешно, ще бъда много доволна. Шестото ми чувство ми казва, че всичко ще е наред… Днес си мисля за изминатия път. Много неща ме умориха. Много моменти ми изцедиха силите до последно. Любовта остана, но ще я държа под ключ. Сега се нося спокойна по водите, насаме с чувствата и мислите си. Е, не съм много насаме, но някак съм затворила активните пътища към мен. Оставих само пасивните. В дълбокото ми има страх, нали е март, но ще го преборя самичка. Нали съм си Единствена, механизмите (ми) за защита сами ще се задвижат! Само горе главата и напред. Отстъпление от плановете няма да има, колкото и да е трудно, колкото и невъзможно да изглежда… Но днес е празник и смятам да празнувам…, че следващите дни ме очаква интензивно офанзивно писане и време за блога вероятно няма да имам! А и днес разбрах, че „Мастиления лабиринт“ има продължение. Трябва да си го намеря своевременно и след като приключа с нюансите, да подхващам пак историята за Ариман, Вера (която не е загинала във водопада на Дяволското гърло) и Меандритите… Във всяка измислица има и голяма доза истина. Времето ще покаже, какво от написаното от Людмила Филипова е сбъдната легенда!...

08.03.2016г.

Ели

:)

*****