В най-високото...

 

 

В най-високото…

 

Лъкатушат безбройни пътеки,

непонятната сила расте,

пак любов ще чертае навеки,

мойто силно горящо сърце.

 

Вятър пак ще ме следва щастливо

във далечната родна земя,

там където небето е синьо

и житата растат сред поля.

 

Там високо летя аз свободна

над смълчани планински реки,

пея песни и все животворна

аз оставям нагоре следи.

 

Има къщичка малка, във бяло

на скала сред треви и цветя,

май че времето там се е спряло

до табела със знак Свобода.

 

А морето предания носи

за отминали радостни дни,

тих ответ на солени въпроси

със вълните си мъдро реди.

 

Със любимия там аз живея

в петизмерна добра тишина

и във нощите звездна се рея,

със огромните бели крила.

 

А по изгрев пак тук се завръщам

и надявам доспехи на войн,

тъй съдбата ни с устрем разгръщам -

там от ляво до десен завой.

 

Ще остана достатъчно дълго,

ще запаля за вас вечността,

а накрая постигнала мъдрост

в най-високото аз ще блестя.

 

03.08.2021г.

Елица

 

 

 *****

 

Северна звезда...

 

 

Северна звезда…

 

Проблясва в мене Северна звезда

и хилядите пътища огрява,

чертае пак надземни правила,

души изгубени в нощта спасява.

 

Очите и се смеят и тъжат,

зелено-сини къпят небесата,

със птиците неистово кръжат

и пазят като стожер светлината.

 

Замахва със чука на Тор

и тихичко Биврост все охранява,

в реалността се чувства във затвор,

душата си в мълчание калява.

 

И зная, тя ме води към дома -

към оня бряг магичен и далечен,

за който е копнежа на ума,

усещането, че животът ще е вечен.

 

Звездата с мен отдавна е Едно –

Спасение родено в старо време,

разказано във вятърно писмо,

стопено в смелостта ми бреме.

 

17.06.2021г.

Елица

 

 *****

За какво прощавам...

 

За какво прощавам...

 

За птиците е прошката ми днес,

за техните крила така огромни

в които се заглеждам и тъжа

с очите си зелено – животворни.

 

За хляба също днеска ще простя

и липсващите ми ръце на мама,

за оня миг, когато на брега

аз осъзнах – забравата я няма.

 

Простено да е също на врага -

на оня, който рани ми нанесе,

когото аз прегърнах във дъжда

и който в жертва звездна ме пренесе.

 

Простена да е цялата вина,

която безвиновно в мене нося,

която ме притиска във нощта,

с която вещицата нявга ме дамгоса.

 

Простена да е също любовта,

която все ме тегли стръмно в тебе,

която ме издига на върха,

а после ме пропада в свойто стреме.

 

Простен да бъде оня светъл час

във който във звезди ще се превърнем,

а силата стаена вътре в нас

ще ни помогне вечно да пребъдем.

 

14.03.2021г.

Елица

(По повод Деня за прошка)

 

Издигане...

Издигане…

             „неизбежното
                             трошащо настояще...“

              Out

Със устни тебеширени целунах,

тъгата ми изхвърлена през рамо.

Дали Да бъда тихо се вълнувах

във центъра на времето поспряло.

Загледах се във миналите стъпки

и пак докоснах старите си клетви,

побиха ме неистовите тръпки,

на куп мечти заключени във клетки.

Прегърнах настоящата си същност,

разбрах, че силата от мен извира,

написах на дланта си просто „Мъдрост“,

а после продължих да се издигам.

07.08.2019г.

Елица

Боров мед и дъх на шоколад…

Боров мед и дъх на шоколад…

Със боров мед и дъх на шоколад,

Луната ме почерпи светлоока,

космичния неземен кръговрат,

проникна във душата ми дълбока.

Припомниха ми – „Още си звезда –

небесен войн – пазител в светлината,

а твоята невидима снага,

във нощите шепти сред тишината.“

Усмихнах се, знам силата е в мен

и ден след ден в живота ми изгрява,

а пътя ми напред е устремен –

съдбата ми докрай възпламенява.

Една любов е центъра на моя свят,

тя идва с мен от пето измерение

и в нейния прекрасен необят,

е мойто вечно трепкащо спасение.

Тя ще остави вятърни следи

във земното магическо начало,

а аз ще се завърна във Преди –

в Плеядите – там времето е спряло.

30.07.2019г.

Елица