Анна във съня...
Аз носех име Анна във съня,
редих ти думи тихо без остатък,
във моята усмивка и гласа
ти пренаписа пътя си нататък.
Чертаеше на белия си лист
пътеките преплиташе с копнежи,
а погледа ти ясен и лъчист
побираше вълшебните стремежи.
Във къщичката малка на брега
ний двамата със тебе поживяхме
ти излекува цялата тъга,
един във друг неистово преляхме.
И беше вечност нашата игра –
любов родена в друго измерение,
закриляше ни старата река
каляваше духа ни на търпение.
Но бях ранена в битка със врага
звездата ми сред облаци угасна,
положи тялото ми във пръстта,
с душата ми невидимо се срастна.
А беше просто седмия живот,
разказан във наземната реалност,
от бъдещето спомен-епилог
на винаги жадувана сакралност.
Тъй вятъра на камъка поспря,
погали името ми като клетва,
а после към безкрая отлетя
търкулна го в тревите да отеква...
21.06.2022г.
Елица
