Прошепнато…
В ръката ми пулсира светлина
изпратена от твоята сакралност,
прелива в мойта звездна тишина,
събирайки безбрежната реалност.
Усещам те в сърцето като звън,
по писти на кръвта ми цветен тичаш,
и винаги по пътя ми навън
на скитане надземно ме обричаш.
Отдавна с теб не спорим, не броим,
не пеем песни там – насред простора,
непобедими вятърно вървим,
помагайки на мъничките хора.
Съдбата ни подпира във гърба,
а изборите винаги са тежки,
понякога работим със врага,
за да изправим миналите грешки.
Финалното пречистване тече,
очакват ни крилете ни огромни,
поне си имаме със теб небе
и извори щастливо животворни.
Безкрайна сила блика вътре в мен,
обичаш нейния нетленен блясък,
със нея винаги ще си спасен
прошепва тичащ между пръстите ми пясък.
02.07.2019г.
Елица
