Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет подсъзнанието. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет подсъзнанието. Показване на всички публикации

понеделник, 6 април 2020 г.

Централно слънце...






Централно слънце…

Централно слънце грее в мен
и всичко със любов облива,
от мен е всеки озарен,
това ме прави най-щастлива.

Родена съм за да блестя –
една извечна моя роля,
а не във гнет да се топя
и да се давя във прибоя.

По стари древни правила,
за своята душа се борих,
но днес ти казвам – устоях,
една сълза за теб отроних.

Във трудностите се калих,
сега от мене блика сила,
на враговете си простих,
душата ми е пак звънлива.

А ти оставаш вътре в мен –
бездумен, тъмен, героичен,
а Той е равновесен ден
в двубоя ви все тъй епичен.

Аз пъзела ще наредя,
ще пренапиша синевата
и пак ще бъде Светлина
в Плеядите и на Земята.

03.04.2020г.
Елица


******

петък, 10 май 2019 г.

На ръба на синевата...




На ръба на синевата...

          „Когато те имам – мълча те...”

Мълча ме дълго толкова далеч,
през хиляди планети, сред звездите,
а аз горях щастлива като свещ,
досбъднах във безкрайното мечтите.

Тя - любовта ти беше водопад,
изливаше се в мене на талази,
в замисления цветен кръговрат,
ти обеща от всичко да ни пази.

И къща на брега ми построи,
окичи я с цветя и със копнежи,
гнездо за двама ни във нея сви
душата ми с обичане  разнежи.

Живяха дълго общите крила
на двете ни души сред тишината,
накрая си отидохме с нощта
последвахме ний двамата съдбата.

Сега съм друга. Ти си също друг,
но обичта във мене пак говори,
за друга си любим, а и съпруг,
но нещо вътре в тебе все се бори.

И търсиш мойте атомни следи,
рисуваш ме във сънища и песни
желаеш да се върнем във Преди
сред мигове довлюбено небесни.

Ще ме достигнат твоите ръце,
там точно на ръба на синевата,
обгърнал нежно моето лице,
отново ще откриеш светлината.

10.05.2019г.
Елица



четвъртък, 1 февруари 2018 г.

Предречено...




Предречено…

Родих се като бойна единица -
една душа калена векове,
във моята пречистена зеница
е силата на всички ветрове.
Създадена в Плеядите отдавна,
през времето разлистена летя,
в една история докрая славна,
отново на върха ще заблестя.
Човек съм, но крилата са у мене -
невидими ми пеят и горят,
те ще отхвърлят земното си бреме,
а после във простор ще затрептят.
Търпението ражда светлината,
смъртта ще стане спомен и мираж,
така ми шепне нежно тишината,
заключена до десния вираж.
В безкрайното ни чакат чудесата,
запазени в далечни светове,
отново ще открият сетивата,
забравени вълшебни брегове.
Свободни пак щастливо ще се реем,
сред звездната космична синева,
предречено е ний да оцелеем
в невидимата огнена съдба.

31.01.2018г.
Елица



събота, 17 юни 2017 г.

Забранена...




Забранена...

Била е забранена любовта,
но трепета в душите ни е водел,
на островче накрая на света,
красивия ни пламък тихо бродел.

Пазителка е старата скала,
на общите ни тайни и копнежи,
и всички нарушени правила,
довели ни до днешните ехтежи.

Историята се повтаря пак,
но войнът в мене устоява
и двамата сме просто знак,
че обичта в простор ще оцелява.

Дори далече да горя,
от мен ще бъдеш късче вечност,
така желана свобода,
в една космическа безбрежност.

14.06.2017г.
Елица


*****