Далечни брегове...

Далечни брегове...

шептят във мен далечни брегове

душата ми раздиплят и се смеят

намига им щастливото небе

а мислите във звездното се реят

прегърната от вятъра трептя

и огъня ми нежен се разгаря

магическите думи пак мълвя

в дълбокото страха ми се стопява

разперила крилете си летя

и следвам начертаната посока

безмълвна във сърцето ти блестя

една река красива и дълбока

по стъпките ми пееш във дъжда

един орел от пето измерение

обичаш ме дори и да сгреша

два пламъка сме в тихо единение

ще пренапишем нашата съдба

отново ще пребъде светлината

а слънцето ще грее и в нощта

прегърнало вселенски тишината

12.03.2017г.

Елица

*****

По пътя към тебе…

По пътя към тебе…

по пътя към тебе разперих крилата

отново бях истина зов светлина

във шепи стопих с благослов тишината

зареях се волна в парче синева

чертах със пергел многостранни копнежи

заспивах във нощите стоплена в глас

и скрита на времето в цветни ехтежи

мечтаех за силата вътре във нас

Вселената бе наш пазител посока

досбъдна стремежа ни в профил в анфас

превърнах се пак във реката дълбока

а ти бе орел във финалния час

преляхме докрайно далеч от Земята

затичахме боси по родния бряг

търкулна се вятър на изток в полята

за малко прошепнат във пролетен сняг

по твоето тяло раздиплих косите

попих те с очи и спокойно сърце

а после достигнах с усмивка звездите

понесе ме ти в твойте силни ръце

безвремие пак затанцува в простора

роди се от огън за вечност деня

безсмъртни направихме малките хора

а старата рана във нас преболя

14.12.2016г.

Елица

Вълшебен знак от теб и светлината...

Сънища…

(Вълшебен знак от теб и светлината…)

замислена Луната ме боде

със своя пръст дълбоко във окото

във есенното вятърно небе

издигам се във сънища високо

превръщам се във чайка и летя

към брегове посипани с надежда

с душата си неистово блестя

през костите безкрая се процежда

два изгрева бездумно си шептят

по стъпките ми сбъднатост разпръсват

ръцете ми в съзвучие трептят

от вярата на облаци откъсват

една дъга със образ на жена

със обич от далеч ми се усмихва

познавам я аз само със душа

сърцето ми във щастие притихва

достигам до вълшебното море

скала и къща в бяло очертани

невидим глас все още ме зове

по пътища от минало избрани

оставам там в очакване на теб

и всички изгреви от бъдеще красиво

във образа на птица и човек

е скрит дъха ти галещ ме звънливо

събуждам се със първите лъчи

на спящо слънце скитащо в мъглата

и музика в ушите ми звучи

вълшебен знак от теб и светлината

15.11.2016г.

Елица