Неранима...

Неранима…

Най-често съм една звезда

изгубена във твоите зеници,

но също съм дърво и суета,

разрошено момиче със къдрици.

Обичам като пролетния дъжд,

споделящ радостта си тъй красива,

превръщам се във облак отведнъж,

препускам във небесното щастлива.

Сред думите намирам светлина,

през времето мечтите си досбъдвам,

аз имам даже вятърни крила,

най-често във безкрайното се влюбвам.

В приятелството скривам вечността,

а после крача в огнени пътеки,

душата ми е храм на нежността,

парче от нея давам аз на всеки.

Оставам силна, смела и добра -

посока на сърцето ти любима

а моята магическа съдба

ще ме направи, зная, неранима.

01.03.2019г.

Елица

Честита Баба Марта!...

NOTE: Купуването на мартеници винаги е невероятно разтоварване. Снощи хубаво се напазарувах и разходих. Всяка мартеница ми създава асоциация и така я избирам. За Юлка с оранжевите и дървените топчета, а за Дима с червеното топче, като червената и рокля. Филип (Индзаги) го накичих с Пижо и Пенда, другите му подарили гривни, само моята е на ревера! Тази година пак за пореден път си открих любимия Феникс. Купих два един за мен и единия подарих на Вилия. Може би трябваше да купя три и единия да го скрия за някога, някъде… В кабинета си сложих изтъкана червено-бяла подкова, а Жоро е с хубава трицветна гривна, която асоциира с българския привкус. За Дани имаше коминочистач, който ще му сбъдне желанията, а за Боби – мишлето Джери, което да му прави компания, докато пътува в приказните светове на буквите и числата! Ръцете ми са като мартенски елхи с тези гривни. Карат ме да се усмихвам…И продължавам да упорствам с високите си боти. Деня носи радост, но защо ли в сърцето ми е свито…

01.03.2016г.

Елица