Powered By Blogger
Показват се публикациите с етикет Еля. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Еля. Показване на всички публикации

събота, 10 май 2014 г.

Безвремие....






снимка Интернет




Безвремие....
10.05.2014

Накрая се събрах. Всяка фибра от тялото ми целуна покоя на душата. Зареях поглед в най-дълбокото Себе си. Стъпките ми се превърнаха в извори. От тях отпиха босите ми ходила, а после продължиха. Бях неясна. Постепенно се избистрих. Душата ми номад прие формата на кристалното ми отражение. Протягайки ръка вече достигах звездите. Очите ми се изпълниха с радост. Отчупвах малки парчета от нея и ати ги дарявах. Не търсех нищо в замяна. Единствено те провокирах да обичаш. Без страх. Без условия. Лека и вятърна се понесох в пространството. Погалих полетата. Целунах облаците. Бях и в пустинята. Там те видях да тичеш с разперени ръце към мен. Целия в ослепително бяло. Беше и хубаво. И носталгично. И с единствено възможното усещане за свобода. Кръвта ми се стопли. Усмивката ми изгря. Лека и ефирна полетях в небесно синьото. Полетях с теб, като в шеметен танц. Свиреше мелодия вятъра. Пееха песен птиците. Започнах да извирам. А ти събираше в шепи блестящата ми субстанция. Миг – два и отново крачех в пясъците. Крачех към теб, а ти ме чакаше на върха на дюна. Слънчево мамещ. Наметнат с плащ от звезди. Сгуших се до сърцето ти. Отнесе ме до безкрайната солена вода. Потопи ме в нея и ме събуди за нов живот. Посях в теб мислите си. Покълна в мен парче от душата ти. А един орел разцепи вятърната тишина с крилете си. Останах като отпечатък в окото му. Отнесе ме далеч и притихна. След него само водопада остана да шепти и да разлива стихийни мечти. Боса изтичах в зелената трева. Земята ми прошепна тайната си. Ти продължи да ме държиш нежно за ръката и да се взираш настойчиво в най-зеленото на очите ми. Дори смълчана продължавам да бъда за теб отворена книга. Книга, чийто страници продължават да се пишат. Оставих да бушува радостта. И все така търся свободата вътре в теб. Знам, че е скрита в най-съкровеното ти дълбоко. Стане ли потребно ще го докосна с крехките си пръсти. Ще оплета венец от спомените. Ще подредя във ваза настоящите мигове. А накрая ще те нарека Слънце. Знаеш ли защо?! Защото имаме Бъдеще. Там, където....

Еля








*****

четвъртък, 16 януари 2014 г.

Еля....




снимка Интернет
 http://www.wallcoo.net/paint/donald%20zolan_early_childhood_01/index2.html





NOTE :

Странно как текста и ритъма на една песен може за миг да запрати мислите ти обратно в миналото и да те усмихне, някъде между студените зимни ветрове… Помня как в детството родителите ми често обясняваха на другите близки и приятели различни неща свързани с моето порастване с думи от рода на “Еля направи това…. Еля каза онова…. Еля се усмихна по еди какъв си начин…. Еля това го харесва, но другото не го разбира…. Еля обича…. Еля се състезава…. Еля се сърди…. Еля, Еля…”…. <3
Снощи случайно-неслучайно видях превода на една френска песен и по странно-магичен начин открих в нея онази част от себе си, която винаги ще ме връща в едни от най-щастливите и безгрижни мигове в това ми съществуване… и която вероятно обяснява песенно, вълшебната страна на моята въздушно-огнена природа...
Искам да кажа Благодаря на източника на песента! :-)***
Той си знае кой е!*

Еля





***