06.02.2017г.
По много романтичен начин посрещнах 40-те:)
Събудих се и подирих изгрева. Изправена на
терасата на хотелската стая,
видях раждането на шесто февруарското слънце
и следващият етап от живота ми.
Щастлива съм от извървяния до тук път. Не ми
е лесно, но то... на кой ли му е...
Изпитанията са, за да се преодоляват и да ни
правят по-силни!
Продължавам да тренирам търпението си
ежедневно!
Препускам по своя път с вяра и увереност, че
най-хубавото тепърва предстои.
Държа здраво ръката на любимия ми човек в
дните и вече не се взирам в миналото!
Уроците са научени. Грешките няма да бъдат
повторени.
Приятелите, които са лоялни и всеотдайни
остават приятели!
За предателите и враговете реабилитация няма
и няма да има!
Честолюбивата ми природа е простила тегобите,
но няма да забрави...
И основен пътеводител беше и остава Любовта!
Онова най-красиво и вдъхновяващо душата
чувство, което ще ме отведе до Мястото – онова кътче от пространството и
безвремието на което принадлежат душата и тялото ми и където е предопределено
да стигна!
Това е! Днес стихове няма! Имам нужда просто
да помълча и дори в спусналата се вече тъма, да продължа да се взирам в изгрева
– онази част от същността ми, която винаги ще си остане птица и ще лети горе,
във Високото, ще дарява Любов и ще търси в другите само и единствено доброто!
Ели
(вече
на 40)
7.32ч.
06.02.2017г.
Св.Константин и Елена
*****
