Преплетени…
Превръща вятъра душата ми във птица,
надява и магичните крила,
във моята усмихната зеница,
аз клетвено събирам радостта.
Накуп изтрелвам бойните патрони,
към твоето очакващо сърце,
а после пак по пътищата нови,
аз хуквам в разпиляното небе.
Ранен си тежко. Любовта убива,
ала във теб тя ражда вечността,
душата ти с душата ми се слива,
над мокрите зелени дървеса.
Израстваме невидими и дръзки,
преплетени на лунна светлина,
а стъпките ти някак тежки, мъжки,
потъват в мойта нежна дълбина.
Обичаме се – трайно, постоянно,
два атома танцуващи в дъжда,
към тебе бликам звездно непрестанно,
а ти ме доизвайваш във нощта.
Със утрото потъваме в пейзажа
на трудния реален свят,
заслушай се и аз ще ти разкажа,
за нашият живот във необят.
04.06.2018г.
Елица
*****
