Поетите са сенки...

Поетите са сенки…

            „Поетът, знаем, е призван
      да бъде съвестта ни чиста.“

Поетите са сенки вътре в нас
на тихата космична същност
една частица в Божия отглас
на старата вселенска мъдрост.

Описват ни със своето перо
призвани самотата да стопяват
в реалното забързано русло
по къстче нежност кротко да даряват.

А тяхната усмихната съдба,
с ведро от сълзи често ги полива,
във трудната наземна полоса,
вълшебната им същност тя разкрива.

Илюзия остава всеки миг,
във стихове, когато те пресрещат,
замислена от тебе аз открих,
че в други измерения отвеждат.

08.05.2018г.
Елица

Тихо съществуване…

Тихо съществуване…

Във тихо съществуване копнеем

и всяка нощ разперваме криле,

над общата жарава все се реем,

в красивото неоново небе.

Защото теб те има аз съм жива

и смело крача в свойта полоса,

в безвремие въздъхвайки щастлива,

се сливам с твойте мисли и гласа.

Ако те няма как ли ще възкръсвам,

с оплетена от облаци снага,

от светлината си дали ще пръскам,

пробудила нетленни сетива.

Безмълвната ти обич все усещам,

до кости ме прогаря и в кръвта

и винаги, когато те пресрещам,

се сгушвам в твойта нежна синева.

Не е за двама общото начало

за трима е немирната съдба

и зная, че до силното ми рамо,

ще ви досбъдне някога мига.

08.05.2018г.

Елица

*****